Окончателното ръководство за информация за Шанхай

Захари Карабашлиев: Ако загубиш съзнанието си за памет и за минало, губиш и усещането за бъдеще

Плен, затвор и катастрофа превръщат автора на "Шогун" в писател

Облик Създаване на сметка Влизане Лични инструменти Създаване на сметка

През последния семестър в университета Тео отново отказа да се жени, този път заради войната, която продължаваше вече трета година.

- Няма нужда да ми се караш още в писмата - каза той, а усмивката набръчка кожата около очите му.

). И двете харесват ебането отзад, много. Но вече не изневерявам. Омръзна ми да се крия по разни хотелчета. Не си струва риска.

Плен, затвор и катастрофа превръщат автора на "Шогун" в писател

Излезе „Императрицата“ - историята на една от най-влиятелните жени в световната история

Очите, с току-що майсторски нанесените сенки, разглеждаха отражението в огледалото, а устните с ярко червило се усмихваха доволно. Внезапно, някъде отзад се чу детски глас: „Тате?!“

Даже в таких условиях китайские войска вели оборонительные бои. По ночам китайские солдаты минировали дороги, ведущие к Лодяню от побережья, и завязывали ночные бои с наступающими японскими войсками. В дневное время, для уменьшения потерь от японских бомбардировок, китайцы оставляли на передовых позициях небольшое количество войск, отводя основные контингенты в тыл; отведённые в тыл войска возвращались на передовые линии после прекращения обстрела, когда японская пехота выходила в атаку.

Въпреки сериозното разпространение на пушек, никой не е пострадал. Налице са само материални щети. Пътят все пак е блокиран от авариралия влак в продължение на няколко дни и поради това не функционира. Причината е дефектна батерия.

Окована в страховит водовъртеж от насилие и разкази Шанхай жестокости, тя се сблъсква с най-грозното у човека и става свидетел на ужасяващата реалност на публичните домове, които японската армия открива, докато напредва победоносно в Китай. 

– Мисис Алертън – меко заговори лекарят, – трябва да сте щастлива. Последните му думи бяха: „Мери, обичам те!“.

Позата ѝ беше различна, понякога седеше, понякога стоеше права. Една година бе седнала с кръстосани глезени, краката ѝ в изящно бродирани чехли се виждаха добре, едва ли не прострени напред, за да покаже, че краката ѝ не са били бинтовани.